Аз съм пъзел с изтрити картинки,
който често сама пренареждам.
Моят цвят е студен.
Аз съм синя,
само с няколко бели надежди.
Имам трудни за казване тайни
и мълчания, в думите скрити.
Имам обич, ранила ме трайно,
дето нощем по вените скита.
Черна дупка, на пъзела - яма.
Ето - липсва квадратчето. ,,Щастие,,.
Все го търся, но вечно го няма.
Аз съм пъзел с изгубени части
Моя вяра, загубена, ти ли си?
Любовта тъй далечна е – странства.
Аз съм пъзел, но пъзел от липси.
и приличам на празно пространство.
Имам нужда от помощ!
Не чуваш ли?
Имам нужда от помощ и време.
Всяка крехка частичка се чупи.
Моя вяра, върни се при мене!
© Деница Гарелова Всички права запазени