Може би няма смисъл толкова да го бистрим -
и без друго животът някак сам си върви.
Де да беше история - да я измислим,
като пъзел за двама да я наредим.
Тези дълги сезони вечно бързат нанякъде
(а пък нощите стават все по-кратки и тихи).
Може би няма смисъл да ги пълним с очакване,
може би е достатъчно, че със теб се открихме,
че преплувахме мигове, луди от щастие,
като птици, политнали чак до безкрая.
Остаряваме бавно или бавно израстваме,
за да стигнем до своето кътче от рая. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация