valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
10.02.2007 г., 1:59 ч.

Р И Л А 

  Поезия
558 0 6

Валя дъжда. Навсякъде валя.

Бях мокър чак до кости - не отвътре.

Хербарий бях от есенни листа,

подгизнал бях, ала изпълнен с мъдрост.

 

Бях вкусил от студа и от страха.

Усетил бях прииждащата зима.

Аз търсих в планината топлина,

 за да живея, тоест да ме има.

 

Над мене се изливаха води,

но планината беше ме пленила.

В краката ми се пенеха вълни,

душата ми се молеше на Рила,

 

великата вълшебна планина,

горяла, къпана, но оцеляла.

Аз гледах как приличаше дъжда

 на някакво планинско наметало.

 

Блестеше само нейното Око,

видяло, че любов струи от мене.

Аз бях прашинка във дланта на Бог,

а Рила беше цялата зелена.

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива и вълнуваща картина.
    Величествена и неописуема Рила.

    Поздрав и усмивка.
  • ...и мъдрост, и много красота! Нарисувал си го!
  • Чудесен стих, от който лъха мъдрост!
  • РИЛА-ТОВА Е СЪВЪРШЕНСТВО ЗА МЕН!ОБИЧАМ Я И ВИНАГИ ЩЕ СЕ СТРАХУВАМ ДА ПИША ЗА НЕЯ!БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ КОИТО МИСЛЯТ ТАКА!
  • Блестеше само нейното Око,
    видяло, че любов струи от мене.
    Аз бях прашинка във дланта на Бог,
    а Рила беше цялата зелена.
    ...
    Прелест!!!


  • Чудесен стих!!! Поздрави, Вальо!!!
Предложения
: ??:??