28.07.2006 г., 12:32 ч.

R.I.P 

  Поезия
766 0 4
Студът те не сгрява
врана ли грачи?
Смешно подскача
сумракът се влачи.
Отблясък последен,
смелост несигурна.
Молеше,искаше
съдбата безфигурна.
Отчаяно стихнал
оказа се полъхът.
Безизходно пагубен
на живота поводът.
Брезичката нежна
надвесила клони
сълзица,кристалче...
в пръстта се отрони...

© Димитър Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??