Превърнах се в камък
след всички заблуди.
Сърцето сковах си
след толкоз лъжи.
И за да не бъде то пак разпокъсано,
зарових го даже зад сто планини.
Оборих го с разум и доводи тежки.
С краката си стъпках го,
изхвърлих го вече...
Дълбоко заровено, няма го в мене...
Недей да копаеш, умря, но в летеж...
© Диана Бунева Всички права запазени