НАЛИ СЪМ СИ работна поетеса,
из задното си дворче зарзават
ще насадя! Но да се теса, теса
е нужно, за да го обезтревя.
Ах, краставица ей такава, морков,
домат и чушка… в моите поля
с каква любов ще си отглеждам зорко!
О, как ще се самозадоволя!
И ще забравя вече магазина.
Любими, хайде, о, сърце не трай!
Захващай сапа – в моята градина
ела – копай, копай, копай, копай…
© Борко Бърборко Всички права запазени