От примирението днес ще се скатая, под чужда гордост няма да превия крак. Веднъж завинаги ще се изправя, на роба - роб, не ще да бъда пак. Днес глава не ще склоня отново, няма да съм роб на своя хляб, и ако днес, пред нужда утрешна се свия, то за моята душа съм ням и сляп!
Адриане, братко... написал си нещо НЕВЕРОЯТНО СТОЙНОСТНО!!!
Понякога на човек наистина му ПИСВА да бъде РОБ!!! И НА МЕНЕ!!!
Радваме и нещо друго... въпреки споровете ни във ФОРУМА, явно си се размислил и наваксваш ПРОПУСНАТОТО!!! РАДВАМ СЕ НЕВЕРОЯТНО ЗА ТЕБ!!!
Виждаш ли, че не е чак толкова страшно! Стига да иска, ЧОВЕК планини повдига!!!
За стихото... 6+ !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прелест!!!
Изящество!!!