Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,

работя, любя и творя. Света обичам – млада дама.

Мълча, когато ми е зле, и не разбирам кръговрата –

да имаш празно портмоне и да живееш за заплата...
 

Творя, прегърбен от тъга, лица жестоки и обиди.

Крещя в горещите лета. Защо ли някой ще завиди

на своя близък по перо, когато близкият успява?

Привет, усмихнато Добро! Какво накрая ни остава?
 

Каквото вдигнах – разруших. Дали обичах да живея?

Прикрил страдание зад стих, нима научих се да грея?

Едно момче с една мечта, пробила болката световна,

да бъде ден и нощ, не спря. Изгря над словото отровно.
 

Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,

работя, уча и творя – и няма в словото ми драма.

Животът ражда самота, а самотата вдъхновява.

Ако избегнете смъртта, животът Ваш си заслужава!