на Таня
Мъничкото раче,
раче-осмокраче,
все по дъно припка.
Някой да ощипка
търси – жабка, рибка...
Ала не успява
и го хваща яд.
Почва то тогава
да върви назад.
Уж за тях нехае,
Рачо се преструва.
Лете тъй играе,
но къде зимува –
никой го не знае...
© Борко Бърборко Всички права запазени