Далеч от подивели крясъци,
далеч от счупени души,
изгубен в светове от смели пясъци
Титанът постепенно се руши.
Изнемощял в последните си вопли
изтръгва свойте глухи страхове.
Би ги подпалил, та дано се стопли,
би ги разбил на две и после още две.
Очите му немеят вече слепи,
потъпкани от тъмнина и мрак,
нозете му оставиха пътека
в мечтите на един чудак... ...