gamarima (Маргарита Петрова)
123 337
17.12.2017 г., 22:10 ч.

Раждане на Добротата 

  Поезия » Гражданска
1337 3 9

                                                              Раждане на Добротата

 

                                                  Един позастаряващ редник....

                                                  в огромната пехота на Всемира!

                                                  Дългът все още ме обсебва,

                                                  а границите – в тъмното събирам.

                                                  Манерката ехти от жажда!

                                                  Сред грохота на стъпките се тътря –

                                                  с  продрана съвест,с цел по-важна –

                                                  да пазя вдъхновението скъпо!

                                                  В парцалче злободневни мисли

                                                  съм скътал няколко трохи за рими.

                                                  От дребни свади щом ми писне,

                                                   душата с тях ще оцелее – силна!

                                                   На другите, ако поискат,

                                                   бих месил думите – за хляб по-хубав.

                                                   Мая – любов в сърцето стискам,

                                                   а под шинела ми – перо за букви!

                                                   Не зная как ще ме прострелят –

                                                   дали на сън или в неравна битка.

                                                   – Роди ли се Доброто, редник? –

                                                   навярно Бог посмъртно ще ме пита.,,

                                                   Бих искал да съм жив свидетел

                                                   на идването на такава слава.

                                                   Вървя към нея – в кръв и пепел...,

                                                   а хилядите като мен – я раждат!

                                               

                                                  17.12.2017.                         Маргарита Петрова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                  

 

                                                        

 

 

 

 

                                             

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Раждане на Добротата »

12 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??