Разруши се Райската градина,
дърветата, що от векове растяха,
всичко е на пух и прах,
не са това, което бяха.
Решил е някой нещо да строи,
без да го е грижа за майките, децата,
че къде ще дишат въздух чист,
а как да стигнат те до планината.
А на времето ходих и аз
там, в Райската градина,
сега оставам без думи, без глас,
щом видя тази тъжна картина.
Но поне едно ще ми остане,
туй, що не може да бъде взето,
спомените и всичко преживяно,
скрити на дълбоко в сърцето!
© Илия Левков Всички права запазени