Ракия във мечтите
Душата ми - разпътен лабиринт,
със чувствата на жмичка си играе
и щом докосне миг – из тебе скрит,
в бездъхните ти смехове сияе...
Изгубих се във мисления бар -
наливам се със страстни питиета,
Луната ми сервира твоя дар -
бакшишите ù хвърлям със комети...
И всеки ден забива в мен пирони,
заточени на слънчеви лъчи...
и кръстът, сплетен в жужена любовен,
ме разпва между твоите очи...
И тази обич пие всички жажди,
наливам я в съня ми - да преври,
и с захарта от устните ти, даже,
ракия във мечтите ми вари...
© Михаил Цветански Всички права запазени