24.09.2008 г., 14:29 ч.

Раковина 

  Поезия
780 0 26
 

 

Бях охлюв.

Черупка останах.

Спираловиден въпрос,

свил се по края на рана,

лъскав, изящен и прост.

Куха съм вътре.

Изяде

времето моята плът.

Носех дома си.

Поддаде.

И го изгубих на път.

Днес само вятърът свири.

Там,

в пустошта на дома.

Раче-пустинниче спира,

 за да не бъда сама.

 Хайде, човече,

 вземи ме!

 Чуй

 на морето гласа!

 Аз съм черупка

 без име,

 вярваща в чудеса.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??