Р А Л И Ц А
На всички Ралици,
които публикуват или
четат в "Откровения"
Като ръкойки в жътвената нива
един след друг редят се тихо дните,
а споменът за Ралица и Иво
изтръгва стон от паметник гранитен.
Край него не пулсира вечен огън,
но в моята душа е вечна клада.
И пак се питам: Аз дали ще мога
на Ралица съдбата да изстрадам! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация