Постоянно ми натякваше, че съм боклук.
Грешка бе всеки мой звук.
Уморих се от живота, който водех до сега,
изпълнен с лъжи и лицемерна тъга.
Всяка вечер в тъмното плачех беззвучно,
всеки ден прекарвах все по-скучно.
Ти ме игнорираше и то доста успешно.
Всичко това ти се струваше смешно,
защото нямаш представа какво преживявах.
Само злоба ми остана и аз я дарявах.
Опитах се да се опра на някой човек,
но покрай мен виждах само теб. ...