Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
31.03.2021 г., 9:53 ч.  

Рана в глезена 

  Поезия
624 8 27

Човече, отесня ми тоя свят

и ризата на сивите райета.

Тук спящите красавици не спят,

а принц е онзи, дето плаща сметката.

Загубих си обувката на Юг,

когато мислех, че съм Пепеляшка.

Но няма Happy End и никой тук.

А аз дори от себе си се плаша.

Навярно съм объркала света,

природата ми в тялото човешко.

От себе си не мога да пестя,

раздавам ли се, се превръщам в грешка.

И стяга ми идеята за ред,

за примерен живот. И за семейство.

Аз – зле римуван приказен куплет,

за другите съм лек, за мен съм бедствие.

Живея само в нечий поглед тих,

в загубена пантофка, в рана в глезена.

Разкажеш ли ме в нощния си стих,

превръщам се в сълза. И съм болезнена.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Кашчей Безсмъртен е. А смъртни – всички...
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия » Гражданска
Измислени са приказките пак,
кристалните пантофки са за друга.
А принцът, виж – еснаф е и глупак –
прислужница си търси, за съпруга.
Присяда ми следобедният чай, ...
  506  5  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??