Ще гледаш със усмивката позната.
Ще кажеш, зная "Мила, извини ме.
Вземах ти, но забравих във колата,
красиво цвете с интересно име".
Ще се учудиш, че ръцете ми треперят.
Ще ти отвърна, че е вече хладно.
Ще те помоля да поръчаш бренди
със кóла. Ще отпия жадно.
Ще си говорим, както преди време.
За час, ще спре да се върти светът.
Ще се посмеем, дявол да го вземе.
Тъй както бе и миналия път.
Ще се залъгваме, че нищо не е било
и, че ни е добре със самотата.
На тръгване ще ме целунеш мило
и ще затвориш, с отработен жест, вратата.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени