РАНЕНИ ДУШИ

Има пътеки светлооки, загърлени

с красиви, пъстри, ухаещи цветя,

дървета плодоносни, изпълнени

със сладостта на тази свята земя.

Но има и безкрайни, слепи пътеки,

които не водат до мечтания бряг,

пълзят в долини, скални просеки -

тъмен, зловещ, непрогледен свят,

сред блата внезапно изникнали,

погълнали сърца - мечтали любов,

ветрове и пламъци развихрени -

свят... за душата пустинно суров.

Когато от зачатието си захвърлен

в бездната на земния безпътен ад,

крилете ти от детството опърлени,

обречени са силите ти - те не летят.

Вадил си от петите „бабините зъби“

с пръсти и сърце болещи, кървящи.

Край себе си ястребите си пъдил,

децата да опазиш - съдбата делящи.

Щом есенни листа пътеките завият,

остават само спомените да сълзят,

дните бъдни в самотност се обвиват,

забравени от любимите ти същества.

Казват ми: - „Уви, така е със всички.

Успокой се! Силна, напред продължи!“

Не се съгласявам с думи и притчи.

За вяка ранена душа... и моята кърви...

04 10 2019