Ти ме предаде и сърцето ми рани,
какво му направи - виж цялото кърви?
Ще го затворя аз в кутия от стъкло,
където никой не може да го докосне и да му направи зло.
Сега аз съм като ранена птица изгубила се в нощта,
пропаднах в бездна тъмна - безсилна и сама.
Огъня се превърна в жар, жарта в прах,
да стана и да продъжа напред ме е страх.
Плувам сама в морето на вечната празнота и своя бряг не намирам.
Потъвам надолу и от своите страдания умирам!
На сърцето в кутията му беше тясно и студено,
то вече не тупти - от самота и болка уморено!