Рано е! Рано е да притихнем унило
като птици ранени зад къщния праг!
Виж, небето красива дъга е извило,
и трепти и ни мами просторът от свила
и зоват ни далечните пътища пак!
Рано е! Рано! Сърцето лудува,
сърцето прелива от смели мечти.
И птичата песен до болка вълнува,
и душата разнежена нощем будува,
и животът край нас като вино кипи.
Рано е още за хладните нощи,
за края на нашия сладък любовен роман! ...