Под миглите на очите
познавам погледа ти,
трудно минават дните –
напечатаните в дати.
Между теб и тъгата,
избрах последно нея,
с историята за сълзата
много отрано живея.
С кротък и тих глас
сърцето отново плаче,
малко помня за нас,
а това ми много значи.
© Никица Христов Всички права запазени