Произведението не е подходящо за лица под 18 години
О, бедна ми, бедна ми българска нацио,
усещаш ли в устните вкуса на фелацио?
Срамуваш ли се от нас, демокрацио,
или не ти пука, кажи мила грацио?
Мечтаеш ли си за дългия и дебелия,
да го поемеш във себе си целия?
Тресе ли те хормонална истерия,
или, може би, всичко ти е комедия?...
Въпроси задавам, но не съм журналист,
не получавам ерекция щом чуя Азис,
в живота съм просто пореден артист
осъден никога да не го повикат на бис.
Просто искам да видя своите истини,
и усещам, когато ми казват клишета измислени,
а от такива, признавам ви, писна ми!
А при вас как е, ако може, кажете ми.
/Припев/
Може би в очите ви да изглеждам тъп,
но не искам вечно друг зад моя гръб,
а усещам, че в живота ни скъп
все някой отзад ни е, сякаш сме в гей клуб,
сякаш сме в гей клуб...
Неприятно ми става, че на колене сме пред всеки,
че за чужди постиламе все червени пътеки,
че приемат ни тъй, сякаш сме китки меки,
че във нас виждат роба, а не скиват човека.
И изпълва ме ярост, и изпълва ме гняв,
а природно не е това в моя нрав,
но усещам с сърцето си, че напълно съм прав -
Аз съм българин горд, а не анадолаки манаф!
А ти как се виждаш на голямата сцена?
Не усещаш ли също в устата си члена?
Ако бях поет, бих написал поема,
зовяща за бунт и показваща ни проблема.
Но не съм и единствено мога само да соча,
как ни изхвърлят в на живота бълвоча,
как ни карат да пием на примати пикоча,
как ни карат да живеем не в държава, а в кочина.
/Припев/
С чуждестранен акцент ми преписват терапия,
дават ми и адреса на една психиатрия,
но аз търся лек лекуващ апатия,
и то във количество за цялата нация.
Не ми говорете да бъда спокоен,
че всичко е само в мозъка ми разстроен.
Аз виждам отлично, макар за вас болен,
че този живот е за нас недостоен!
Не искам империя, владения чужди,
за този народ, за неговите нужди.
Просто искам хората да не са тъжни!
Видях, че разбрахте ме, в усмивките гузни.
Продажници, вън, върнете достойнството,
върнете откраднатото, да не срещнете воинството,
с което народът ни запазил е свойството
при нужда велика, да громи тиранийството.
/Припев/
Започнах с въпроси, но свършвам със вяра -
Търпи се до време, мама му стара,
а точно то свършва за вас, ще докара
краят му бури, срещу ваща поквара.
И гнусната ваша воняща утайка
ще рухне пред идващата народна атака,
ще изчезнете всички във незнайна клоака,
и тъмнината ви, ще изчезне във мрака.
Аз вярвам, аз вярвам във свойта родина -
Своя път във борбата съм готов да измина,
но България тук е, и ще я има,
а вие ще гниете в блатото от урина!
Но сега, да, сега, моментът е сложен.
Животът нормален е почти невъзможен,
обаче усещам, че бентът е строшен,
потопът пристига за вас и е страшен!
13.05.2018.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
А доверието няма как да се спечели от тези лица, които в момента са на политическата банкетна маса. Просто толкова са оакани, че...
Всъщност пожарникарят затова е още на власт. Алтернативата е още по-голямо зло, поне в момента, но този момент бая години си стои.
Шоуменът с шоуто също не вдъхва доверие на месия...
И те така минаха 30 и кусур години, а както е тръгнало, още толкоз ще минат, а ние все ще сме в преход.
Само да не стане като при комунизма, 45 години го градихме, уж за вечни времена, а всички знаем финала на филма...
Благодаря ти за чудесния коментар, Румяна.