Раждаш се сляп.
Растеш и пак си сляп.
Остаряваш и оставаш сляп.
Жалък е животът човешки.
Слепешката креташ като скот.
Мърляв и лепкав е този живот.
Светът попива мъката човешка
и има хора да кажат: "АЗ ЖИВЕЯ!"
Да бачкаш като избягал роб,
унищожен от умора,
да нямаш сили да дишаш.
Нима, хора, това е животът.
Плачат майки от мъка по свойте деца.
Сълзи обливат лицата им!
Това е, хора, България!
Нашата родна страна.
Недостойна, за съжаление.
© Боряна Ганчева Всички права запазени