22.12.2014 г., 13:44 ч.

Равносметка 

  Поезия » Любовна
775 0 3
Построих си до пясъчна кула
даже замък. От къс доброта.
Прецъфтя и самотният люляк,
като риба издъхна в пръстта.
Не, не чакам. От никого - нищо.
Този свят-лунапарк се върти.
Който смята, че има Всевишен,
нека вярва. И нека прости.
Нямам време за дълги раздели.
Нямам сила за чужда вина.
Всички пътища в мен са се слели
до съдбата на мъж. И жена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Предложения
: ??:??