Живях както исках!
Не просех, не купувах надежда,
не предавах и не пълзях във калта,
Късах вериги, разбивах клишета.
Така го разбирах. Така го живях.
Умирах, но ставах и пак продължавах.
Спъвах се, падах, кървях.
Стисках зъби, отблъсквах атаки -
с него отдавна сме в яростна схватка.
Покрит с белези, вдигнал глава,
уморен, но по-мъдър
и твърдо решен да не отстъпя.
Така го разбирах. Така и живях.
Борих се. Оцелях.
© Виолин Асенов Всички права запазени