“Слава. Почести. Премиери.
На сцената фалшивия звук.
Търсим се да се намерим,
а живеем един без друг.”
Н. Йорданов
Как бързо времето отлита
и нито тебе моли, нито мене пита!
Във своята стихия животът ни въвлича,
рискованото в нея безумно ни привлича!
Цветя, писма, любовен плам –
до време са, аз вече знам,
а след това тъга и сивота
дали е справедлива човешката съдба?
Още малко млада ще съм аз,
залязва вече звездният ти час.
Пари, жени, коли – не ги мисли,
а простичкото, земно щастие търси.
Не се поддавай ти на жалка суета,
а помисли дали е чиста твоята душа,
какъв е смисълът на някои неща,
ако за тях се плаща дяволска цена.
В света жесток, удавен от лъжи,
естествен, честен ти бъди.
Сребро в косите ни когато заблести,
все още да сме верни на нашите мечти!
Не може времето назад да се извие,
неволните ни грешки да изтрие.
Но с думи празни трябва да престанем
и нещо истинско в живота да направим.
Какво? Това не са сълзи, а капки дъжд,
те спътник са в живота труден неведнъж.
Достойнството си трябва ний да браним,
човешкото от дявола да пазим.
Отлитащата младост в нас да съхраним
и заедно напред, без страх да продължим.
Душите си в една да слеем
и даже след смъртта си да живеем!
© Румяна Стоянова Всички права запазени