Р А В Н О С М Е Т К А
Исках целия свят да обгърна,
да помогна на всеки в беда.
И раздавах се аз все за бъдното,
а не виждах свойто сега.
То тъй ловко ми се изплъзваше,
разпиляваше всеки мой ден...
И така се изнизваха дните ми -
не остана май нищо за мен.
......................................................
......................................................
© Виолета Минчева Всички права запазени