Толкова думи преглътнати
дълбоко в сърцето заключих.
Толкова спомени върнати
в мислите пак си пробудих.
Толкова обич събирана...
Давана, взимана и неискана.
Толкова скръб в мен мъчителна
съм таяла в душата потискана.
Толкова сълзи навред са изплакани...
Незаслужени, давани, крадени.
Че очите ми вече са кървави,
аа сърцето ми смачкано, няма го.
Все спомен след спомен ще връщам
и ще плача, насън ще крещя,
докато сутрин не свикна да лъжа,
че от миналото няма следа.
Да излъжа и мен си и другите,
че няма емоции дори.
Да убия на всички заблудите,
че все още мен ме боли.
© Мира Всички права запазени