Равносметка
Все още чакаме. Какво, не знаем.
Със зъби тракаме. Пари, назаем.
Във свят живеем, на равносметки.
Все нещо смятаме. Ах, тези сметки!
И топли думи полуизричаме.
Какво, забравили сме, е да обичаме.
Със сетни сили крепим живота си.
Забързали сме се към ешафода си.
И отчуждението, ни стана практика.
Живеем в собствената си галактика.
Когато стигнем, все пак, до края,
дали във ада или във рая,
ще се замислим: е... доживахме.
Какво пък толкова, нали... живяхме...
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени