Поглеждам се отвътре – бях щастлива!
В началото...
А после – неразбрана...
Но важното е друго –
че съм жива,
че миналото там, зад мен, остана.
Днес с прошката се гледаме в очите
и питам просто, без вина и драма –
как да простя на другите, когато
самата аз съм търсила промяна.
Защото си измислях правилата,
но си мълчах и нищичко не казвах, ...