Отива си година стара.
Живях я. Имаше ме. Бях.
Дни преизпълнени с прозрение,
с успехи, даже с грях.
До рая извисиха ме любови, добрини.
Запратиха ме в ада обиди и сплетни.
Танцувах с ангели небесни, градих мечти.
На софрата ми сядаше Юда дори.
С криле от копнежи безумно летях.
Падах и ставах, рани и вяра събрах.
Кичур бял в косите тази вечер блести,
кичур скъп - изживени мои си дни. ...