Преди двадесет и две години родих се
и до днес двадесет и две години живях,
колко нощи и дни веселих се
и колко мъки преодолях.
Любови, оставили белег в душата,
имала съм и не една,
но всеки път щом друг заобичах,
любовта възкръсваше от пепелта.
Разбити мечти оставяха рани,
но идваха нови, по-силни дори,
които ме караха пак да копнея
и на живота да гледам с други очи.
Колко лъжи до днес съм изрекла
и колко много хора нараних,
толкова мъка заради мен са понесли,
едва ли някога ще ми простят.
А други съм радвала много,
къде със усмивка, къде със шега
и много обич дарявах безусловно,
независимо дали заслужаваха това.
И днес, когато правя равносметка
и доброто и лошото поставям на везна,
поглеждайки назад от разстоянието на времето,
ми се ще да кажа: "Май повече щастлива съм била!"
© Елена Божинова Всички права запазени