25.02.2008 г., 18:27 ч.

Равносметка 

  Поезия
632 0 10
 

РАВНОСМЕТКА

 

 

Самотният дванадесети час

тропа по празната ми глава

и навява спомени за лятото.

Трима приятели седим край масата

и пием сливова.

Пием сливова и пеем.

Пеем и пием сливова.

Пеем, ако поискаме.

Пием понякога и без да искаме.

Единият приятел порасна - зрял човек

и не иска вече да пие и пее с нас.

Другият - постоя малко -

кратък миг между люлката и смъртта

и си отиде.

Казват, че от много пеене.

А може би е от пиенето...

Лятото свърши.

Жълтее се времето за варене на сливовица.

Но вече всичко ми е все едно.

Масата е празна - също като главата ми

и всички песни на света ми звучат по-тъжно

от обречените великденски яйца срещу Коледа.

© Стоян Владов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??