Отива си и старата година,
тъй както тръгнах си и аз.
Не спрях, загледана в комина,
не спрях, а исках да съм с вас!
И както много пъти споменавах
вървях по пътища безброй, вървях...
И падах, и се връщах, но оставах
такава пак, каквато бях!
И млада, и зелена, и невинна,
и силна, борбена, добра...
По своему свободна и наивна,
и хубава, и истинска жена!
През таз изтичаща година
родих се три пъти и дваж умрях
и пак пораснах силна, неранима
и повече от мъдра вече бях!
Видях и райските простори,
видях и огнения, грозен Ад,
а щом небето се отвори,
видях света напълно непознат!
© Иринка Всички права запазени