27.06.2015 г., 19:11 ч.

Раят е в нас 

  Поезия
603 1 10

Раят е в нас

 

Неразумно превзе моя свят. Как изобщо остана?
Този свят без небе беше тих – като сянка в безкрая.
В него синьото нямаше цвят, за любов беше рано.
Затова и душата лиших (ще обича във Рая),
но навярно за теб е била до безбожност желана.


Щом нахлу в този свят босоног, ти ми върна небето.
Нарисува ми слънце в дъжда – то изгря ми в очите.
Без бои и без четка успя да твориш в мене цветно.
Щом във своите длани събра (на инат) упорито
моя свят, от любов разцъфтя и небето просветна.

 

Под нозете ми пъстра дъга стана път към мечтите,
(не че нямаше как да летя), но със обич е лесно.
Нарисува живот от любов без изобщо да питаш.
И поехме ръка за ръка с теб по пътища тесни,
осъзнали, че Раят е в нас, щом обичат душите.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря от сърце, Василка! Щастие ти желая!
  • Хареса ми!
    "Нарисува живот от любов без изобщо да питаш"
  • Ренета, Младен, Вики, Стойна, Ивон, Елена,Елица, благодаря Ви сърдечно. Щастлива съм, че стихът ви е харесал. Топлите ви думи докосват сърцето ми. Слънчево да е в сърцата ви.
  • И аз много харесах.Поздравления!
  • Браво!
  • С обич е лесно! Хубаво е!
  • Великолепна творба -възхищавам и се и благодаря!Аплодисменти, Цвити!
    Поздрав и хубава вечер!
  • Чудесно!
  • Да, Раят е в нас, но как да стигнем до него? Сякаш не е много по-лесно, отколкото ако беше извън нас.
    Много хубаво стихотворение, Цвети! Превзе ме още с встъпителните 4 реда на текста си:

    "Неразумно превзе моя свят. Как изобщо остана?
    Този свят без небе беше тих – като сянка в безкрая.
    В него синьото нямаше цвят, за любов беше рано.
    Затова и душата лиших (ще обича във Рая),
    но навярно за теб е била до безбожност желана."

    Продължавай да ни радваш с великолепната си поезия!
  • Хубаво е, Цвета!
Предложения
: ??:??