Разбих ключалката на твоя Рай...
От лирата на ангели не се омаях.
Райското дърво направих сал.
За да поемем с тебе към безкрая...
Вълна завързах с възел на моряк.
Изхлузих се от кожа на сирена.
Към тебе вечно търся своя бряг...
По гръмотевиците стъпвах боса.
Дъга рисувах в бяла тишина.
Миг от вечността за тебе нося...
Обяздих поривисто буйния Пегас.
От косите си оплетох стреме. ...