Разбирам те добре, Огняна -
до вчера мила и засмяна,
а днес самата ти си кучка зла
с усещането ново – за жена.
В ситуация не привидна,
носиш истината за обидна,
че помръкнаха у теб лъчите,
които носеше в гърдите.
Не съм ти аз, Огняна, чужда,
а си оставам твоя първа нужда -
чрез мен животът ще върви,
а днес сърцето ти в любов кърви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация