Аз често вглеждах се в очите ти дълбоки,
приличащи на две бездънни езера.
Откривах в тях истини за мен жестоки,
ти не ме обичаше,но не исках да го разбера.
До мен седеше,а чувствах те далечен,
изгубил се във своя свят самотен и студен.
Аз знаех,че никога не ще те имам вече
и едва ли имала сам те наистина до мен.
Ти копнееше за устните и топлите и ласки,
ти копнееше за нейните ръце.
А ние с теб играехме театър с маски-
ти господарят,а аз слугинята с разбитото сърце.