По жадните пътеки неведоми,
след отдавна търсена среща...
Ти разби на светулки сърцето ми!
И сега събирам в душата горяща
спомени сиротни-ехо от болка.
Нима ще забравим онова което,
край стъпките ни свети? Колко
пъти души в любов заклети
намират старите пътеки?
По жадните пътеки неведоми,
ти разби на светулки сърцето ми...
© Стойчо Станев Всички права запазени