РАЗБИВАНЕ НА СТАТУКВОТО
Не всяко куче е бездомно,
не всеки призрак е домашен.
След лицемерната ти скромност
ми иде нейде да отпраша –
и да посипя с прах и пепел
душата си – разбита стомна.
Словата ти – като със свредел
дълбаят в мен, откак се помня.
И есен съм била, и пролет,
искрица – блеснала сред мрака.
Бих пила мед или отрова. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация