Разчупи ме парче по парче,
оголи всеки нерв на душата
и кръвта застави да тече,
всяка фибра разбий без остатък.
После пак ме рисувай с очи,
със ръце ме извайвай ранима,
отпечатъка нека личи,
на поета и нежната рима.
Разчупи ме парче по парче,
всяко късче със дъх обожавай,
татуирай ми с устни сърце,
със целувки ме съживявай.
© Първолета Илиева Всички права запазени
която умее да люби тъй страстно...
клокочи, бумти във сърцето вулкан...
като лава изригва любов
и не гаснне.
Господи!
Дай ми крила на Икар
от тази любов надалеч да отлитна.
Но запали ги със слънчев пожар
в тоз кратер със нежност
до край да политна.