Проля за утрото нощта сълзи –
море от капки, жадни да се слеят
преди пак слънцето да изпълзи
и любопитните лъчи да ги огреят…
Нощта за утрото безкрай копнее
като прохладната вода за своя бряг,
където да се милва, без да смее
да спре самотния си бяг…
…
Преди лъчите да огреят
и слънцето след тях да изпълзи,
докато са съвсем сами,
си тръгва тя, уви. След нея
остават утрото, брегът, сълзи…
© Стефан Всички права запазени