Разделени

5.08.2011 г., 10:38 ч.

Поезия » Любовна

423 0 2

РАЗДЕЛЕНИ

         О, луд съм аз във тази луда пролет…
Под нейната хипноза съм и аз…
Безсилен съм и вече нямам воля!
         Над лудите   си чувства нямам власт…

Измъчва ме и мене самотата.
И нашата раздяла ме боли.
          Аз срещам любовта ти във писмата.
Жестоката съдба ни раздели…

Отсреща, върху цъфналата круша,
е кацнало семейство може би.
       Мъжкарят пее… женската го слуша.
И с нежно: "Цър-р" го подкрепи.

           Със завист гледам влюбените птички…
И още повече ме заболи…
      О, тази пролет, подлудила всички,
и мен не пожела да пощади…

И жаждата във мен е накипяла...
Далеч от мен си в тази пролет ти!
Тежи, тежи ми нашата раздяла!
И любовта, която ни дели!...

Насред път мойта Самота е спряла
и иска жертва - нашата любов!...
Но има Пролети и при раздяла.
За тия пролети аз съм готов!!...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Hekredel (Христо Славов)

2011-11-06T08:31:40+02:00

Във случая раздялата е временно, физическо явление,а не раздяла с любимата за винаги.И от там идва стихията ,която ме е завладяла.Има разлика ,нали?!
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-08-05T13:52:52+03:00

Доста оптимистично настроение като за след раздяла.