живее ми се в тялото на някой друг
(два метра мъжка сила здрави кости)
ще мога да повдигна и преместя
целия си свят и без да го подритвам
леко-леко накъдето искам да го нося
ще си въртя лопатата и пряспата
като войник послушно ще оформя
най-прекрасната пъртина
(това ми тяло ще е с мускули огромни)
а аз ще съм доволна и дори щастлива
знам няма да отмествам с нежността
си планини и търпеливо да дълбая
улеи за дребните си женски стъпки
но зимата със своите немирни ветрове
ще спре да се закача с уморените ми клетки
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени