16.03.2005 г., 16:07 ч.

Раздвоение 2 

  Поезия
5.0 / 2
758 0 1
Той отново не видя сълзите ми,
както винаги пропусна любовта,
в моите очи тъгата синя
той никога не е разбирал.
А ти отново подаде ми ръка.
И този път до мене беше ти.
И в твоите прегръдки аз открих:
нежност,страст,любов..
Също като в онзи ден,
в онази наша тъжна вечер,
сърцето ми пленено от студа
само ти с целувка стопли.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Предложения
  • Във мъртвото вълнение на думите се дави и заглъхва мисълта ми. - Мълчание сравнимо само с лунното. -...
  • Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...
  • Нощта разтвори черната си рана. Съзвездието Лира звънна тихо, небесната божествена камбана изплака с...

Още произведения »