24.11.2015 г., 21:47 ч.

Раздвоение 

  Поезия
435 0 0

 

 

 

 

Седнах да пиша стих.

Но сепна ме мисъл...

за теб... и застинах

раздвоен

пред празния лист...

пак ден бездумен -

тъжен реших,

не единствен -

като много други,

които ти аз посветих,

за да ме разпнеш

в покоя,

да ми отнемеш

и последния дъх,

Ти, сетна

романтико моя,

която ми до дъно

душата чегърта...

 

 

 

 

© Валдемар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??