Синкава, безкрайна тишина…
Стаен е океанът помежду ни.
Не топли даже слънчевата светлина
и тръпки бягат нагло по гърба ми…
А някога, когато в младостта,
обстрелваха ни мълнии любовни,
под мостове отприщвахме страстта,
не плашеха ни дъждове поройни.
Обещавахме си, като ручей чиста,
и като жадните, ненаситни скали,
да пазим любовта си вечна, китна,
дори, когато вътре в нас вали, вали… ...