Изниза се пясъкът между кръгли стени,
настана време за раздели. Уви!
Вятърът духна - влажен, студен,
гост мой ще бъде, не само за ден.
Ти вече се стягаш за дългия път,
завеща ми децата, дълга и дома.
Шумят вълните нетърпеливо в нощта...
На добър час ти желая и завръщане у дома.
Тайно от всички плача без глас,
подир тебе остава само облаче прах.
В миг на мълчание помахвам с ръка,
на кея останах с тъмнината сама.