stifito (Стефани)
47 12
27.11.2008 г., 20:04 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
1220 1 4
Искам нещо да ти призная.
Нещо, което скоро разбрах.
Тук, в тази празна стая,
сърцето си на парчета разпилях.

Давайки ти тогава втори шанс
и възможността да се промениш,
ти прие сърцето ми като аванс
и побърза да се провалиш.

Мразя как ми влезе под кожата,
но обичам чувството, което в мен породи,
как успя да ме оплетеш
в мрежата на своите лъжи?!

Илюзията - аз и ти,
мигновено се изпари.
Може би не си принадлежим,
самотата заедно ще крепим.

© Стефани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не...Не е писано по лично преживяване....:Р
  • Много мило, красиво и искрено. Горкичката...наистина ли те е наранил?
  • Красота..Наистина много често когато дадем сърцето си на някой това бива приемано за даденост..Не го оценяват и го захвърлят.Малко хора биха дали втори шанс,и още по-малко се променят и се възползват от него!Страхотен стих!!!
  • Наистина много е хубаво и тъжно.Крие се една голяма истина в него!
Предложения
: ??:??